Трябва ли държава-членка да издаде акт за раждане с вписани в него като родители две жени, едната от които е гражданка на тази държава-членка, като майки на родено в друга държава-членка дете, където му е издаден акта за раждане?
Подобен казус се поражда, поради факта, че Столична община, район "Панчарево", е отказала да издаде акт за раждане на дете, което е родено в Испания през 2019г., а в акта му за раждане са записани две майки. Двете жени имат сключен брак във Великобритания – едната е българка, а другата – англичанка. Проблемът е поставен пред Съда на ЕС, като становище по въпроса дава генералният адвокат на Съда Юлиане Кокот.
От този казус възникнаха няколко важни въпроса, по които Административен съд София-град отправи преюдициално запитване до СЕС. По-долу са изведени едни от основните изводи на генералния адвокат по делото пред Европейския съд.
Може ли да се издаде акт за произход в България от еднополови родители, които са признати за такива в друга държава членка?
Действащото българско право не позволява сключването на брак или друга форма на съюз, между лица от еднакъв пол, от която да произтичат правни последици подобни на брака.
В Съюза е предвиден ред за свободно движение на гражданите чрез опростяване на изискванията за представяне на някои официални документи в ЕС (актове, установяващи раждане и произход в т.ч.). Правата, признати на гражданите на държавите-членки с член 21, параграф 1 ДФЕС, включват правото те да водят нормален семеен живот заедно с членовете на своето семейство, както в приемащата държава-членка, така и в държавата-членка, на която са граждани, при завръщането им в нея. За да се гарантира практическото упражняване на тези права, държавите-членки са длъжни да издават на своите граждани документ за самоличност в съответствие с националното си право (член 4, параграф 3 от Директива 2004/38).
От друга страна обаче не съществува задължение за държавите-членки да издават официални документи, които националното им право не допуска, както и няма задължение за признаване на правните последици, свързани със съдържанието на официални документи, издадени от органи на друга държава-членка (член 2, параграф 4 от Регламент №2016/1191).
В мотивите си българският съд посочва, че евентуалното вписване на две майки като родители в акта за раждане, би изменило представите за традиционното семейство в България. Отказът да
се издаде акт за раждане на детето обаче може да е пречка за правото на свободно движение, имайки предвид факта, че едната жена законно е придобила статута на майка на детето по силата на испанското право, и съответно двете жени надлежно са придобили статута на родител на детето по силата на испанското право, и водят съвместен семеен живот с дъщеря си в Испания.
Искането в разрез ли е с българската национална идентичност?
Понятието "национална идентичност" е подложено на анализ от генералния адвокат, доколкото запитващата юрисдикция (българският съд) твърди, че исканият акт за раждане се отклонява от разбирането за традиционното семейство, закрепено в член 46, алинея 1 от Конституцията на Република България.
Целта на националната идентичност е да ограничи въздействието на правото на Съюза в области, които се считат за основополагащи за държавите-членки, а не като ценност на Съюза, която да се претегля спрямо други интереси от същото равнище. По отношение на мерките, които държавите-членки приемат за целите на защитата на своята национална идентичност, СЕС може да упражнява само ограничен контрол. Установяването на произхода по смисъла на семейното право е от изключителната компетентност на държавите-членки. Изводът е, че признаването, когато е за целите на упражняване на права, произтичащи от правото на Съюза, не накърнява националната идентичност. Позоваването от страна на България на "националната идентичност" по смисъла на член 4, параграф 2 ДЕС, може да обоснове отказа да се признае произходът на детето, както е установен в испанския акт за раждане, за целите на съставянето на акт за раждане, установяващ произхода на това дете по смисъла на вътрешното семейно право.
Позоваването обаче на националната идентичност не може да обоснове отказа да се признаят родствените връзки така, както са установени в испанския акт за раждане, само за целите на упражняването на правата на жалбоподателката в главното производство.
Трябва ли детето с признат произход в друга държава-членка от една от майките в двойката (българката), да бъде вписано като български гражданин в регистрите за гражданско състояние в България?
Отказът да се признае създаденото в Испания семейно положение, както и че детето е "пряк низходящ" на жалбоподателката в главното производство, а брачната ѝ партньорка е нейна "съпруга", по смисъла на Директива 2004/38, следва да се подложи на проверка в светлината на Хартата на основните права на ЕС (Хартата). Понятието "семеен живот", по смисъла на член 7 от Хартата, зависи от практическото измерение на тесните лични връзки. Съответно се приема, че и семейните отношения между две лица от един и същи пол влизат в широкото понятие. При положение, че признаването на създадените в Испания родствени връзки не би довело до въвеждане на нови концепции и промяна на разбирането за произход или брак в българското семейно право, генералният адвокат отбелязва, че отказът да се признае произходът на детето от жалбоподателката и съпругата ѝ с оглед прилагането на вторичното право на ЕС относно свободното движение на гражданите, надхвърля необходимото за защитата на тези цели. В този ред на мисли, жалбоподателката в главното производство и съпругата ѝ трябва да се считат за "преки роднини по възходяща линия", а детето – за техен "пряк низходящ" по смисъла на член 2, точка 2, букви в) и г) от Директива 2004/38.
По сходен случай, а именно делото Coman (C-673/16), СЕС стига до заключението, че задължението за признаване на браковете между лица от един и същ пол, сключени в друга държава-членка в съответствие с нейното право, единствено за целите на предоставянето на производно право на пребиваване на гражданин на трета държава, не накърнява института на брака, който е от изключителната компетентност на държавите-членки. Признаването на такъв брак за споменатите цели не следва да се тълкува в смисъл, че съответната държава-членка трябва да предвиди в националното си право института на брака между лица от един и същ пол.
Предстои решение на СЕС, като е любопитно дали ще възприеме възгледите на генералния адвокат, както и дали ще постанови решение именно в своя либерален маниер.
