Какво трябва да знаем за този Регламент?

На първо място, че привидното закъснение на България не е чак толкова укоримо. Както вече стана правило в нормотворчеството на ниво ЕС, насочено към финансовите услуги и технологиите, към регламента има много на брой регулаторни технически стандарти, които уточняват и доразвиват различни аспекти от него и се приемат от ЕК или Европейския банков орган. Първите от тях, за оповестяване на информация за кредитните оценки и ценообразуването, оценката на кредитния риск и изискванията за управление на риска, вече са факт от май месец тази година. Предстои да бъдат официално приети още няколко различни документа, които да уредят различни аспекти от дейността на платформите.

На второ място, Регламентът създава регулаторна рамка и правна сигурност около пазарен феномен и участници, успешно набиращи скорост от доста време. Нещо повече, доста държави членки имат свои национални закони относно колективното финансиране (България не е от тях), а за прилагането на Регламента спрямо заварените положения е предвиден преходен период.

Накратко казано, платформите за колективно финансиране дават възможност на дребни и не толкова инвеститори да участват във финансирането на проекти, организирани от бизнес потребители и качени за предлагане на платформата (новото законодателство не обхваща финансиране КЪМ потребителски проекти).

Важно е да помним, че лицензираните под Регламента платформи за колективно финансиране играят посредническа и, в някои случаи - подпомагаща инициаторите на проекти роля, а не лансират свои проекти, търсещи финансиране (или такива на свързани с тях лица).

От значение е, че заемите, които се предлагат на платформата, следва да съдържат безусловно задължение за плащане на заемната сума (при някои съществуващи национални модели това не е така – например, когато се предлага подчинен дълг, който може да бъде конвертиран в собственост или пък ако набирането на средства предполага то да е с дарствена цел от участниците във финансирането).

Също така на платформата не могат да бъдат търгувани (като контрапункт на предлагането им за пръв път) договори за заем или финансови инструменти, представляващи инвестиционни интереси в проекти за финансиране. Търговията на всичко, което може да бъде обхванато от дефиницията на финансови инструмент, все така остава в пределите на MiFID II, освен ако не бъде обхванато от финализирания текст на регламента за криптоактиви, така наречения MiCA.

Въпреки това, в случаите, когато във връзка с прехвърлими ценни книжа доставчик на услуги за колективно финансиране притежава също отделен лиценз за инвестиционен посредник или за регулиран пазар в съответствие с Директива 2014/65/ЕС и българския Закон за пазарите на финансови инструменти, прехвърлянето на книжата е допустимо при определени условия.

В допълнение, тъй като финансирането чрез издаването на прехвърлими ценни книжа чрез доставчик на услуги за колективно финансиране в повечето случаи ще попадне в хипотезата на публично предлагане, последното е освободено от публикуване и одобряване на проспект стига да бъде в рамките на установените прагове (5 000 000 EUR, изчислено за период от 12 месеца).

Придобиването на лиценз за работа в една от държавите членки дава възможност на платформите, поради зададената максимална хармонизация на уредбата, да оперират на територията на единния пазар на ЕС. Ако държава като България действа адекватно и си изиграе правилно картите, това може да раздвижи доста постния откъм нови лицензионни процедури пейзаж на финансовите и платежните услуги тук, включително поради добре подготвените технически кадри и сравнително ниските оперативни и регулаторни разходи.

Регламентът дава възможност на лицензираните вече кредитни институции, инвестиционни посредници, регулиран пазар, платежни институции и дружества за електронни пари (макар за някои още да не е предвиден ред затова по националния закон), които възнамеряват да предоставят и услуги за колективно финансиране, да притежават и двата лиценза (наслагване, което е прецедент в сферата на лицензирането на такъв тип доставчици).

Кои услуги и пазари обхваща Регламентът за колективното финансиране, освен възможността за участие във финансиране на представени на платформата проекти като форма на инвестиционна възможност?

Регламентът за колективното финансиране урежда на ниво ЕС и възможността за предлагане (но не и търговия) на прехвърлими ЦК или на други допустими инструменти за целите на колективното финансиране – последното предложение всъщност има доста тясно значение в контекста на Регламента и обхваща дялове на дружества с ограничена отговорност, които по българското право обаче не биха могли да се без нотариална заверка – нещо, което автоматично изключва тяхното прехвърляне посредством платформата, като това е изрично посочено в Регламента.

Така в условията на българското национално право действието на Регламента се свежда до основно два типа инструменти – обикновени заеми (отпускането на заеми по занятия в някои държави членки, но не и в България е изключително банкова дейност и регламентът създава изключение от това положение за целите на платформите за колективно финансиране) и прехвърлими ценни книжа. Считам, че не следва да бъде подкрепено рестриктивно тълкуване, съгласно което споменаването на дяловете в „private limited liability company“ изключва приложението на регламента изобщо за други видове дялови ценни книжа като акции например. Все пак ще следим с интерес практиката на компетентните европейски и местни органи в тази посока.

Прехвърлими ценни книжа в сферата на ЕС регулациите на финансовите услуги означава такива, които могат да се търгуват без рестрикции, което създава ликвидност за държащите ги инвеститори, като контрапункт на задължението такива книжа да бъдат държани до падежа. Именно защото е важно за инвеститорите да могат свободно и по всяко време да се разпореждат с инвестицията си и в тяхна защита от регламента и от нашия ЗППЦК са изключени дяловете в ООД, както и (винкулирани) акции, за прехвърлянето на които са предвидени ограничения или условия. Останалите прехвърлими ценни книжа, вкл. и акциите на български дружества, би трябвало да влизат в приложението на регламента.

В допълнение към регламентацията на двата основни пазара на услуги, уредени в Регламента и организирани от платформите за колективно финансиране, платформите могат да осъществяват и друга дейност, лицензирана или нелицензирана, както и да предлагат допълнителни услуги, включени в лиценза. Такива допълнителни услуги също се разделят на две големи групи – такива, подпомагащи предлагането на заеми и такива, свързани с предлагането на прехвърлими ценни книжа.

Допълнителните услуги във връзка с предлагането на заеми за проекти на платформа на колективно финансиране включват, например:

• Информационно табло за „продажба“ на заеми (вземания)

При тази допълнителна услуга е важно да се има предвид, че информационното табло не може да се използва за срещане на интереси (това е основна предпоставка за да се сключи договор) за покупка и продажба с помощта на протоколите или вътрешните оперативни процедури на доставчика на услуги за колективно финансиране по начин, който води до сключването на договор. Остава изключението, описано по-горе, когато платформата има и друг лиценз.

• Формиране на цена на предложение за колективно финансиране или кредитни оценки за проекти за колективно финансиране по оповестена методология

Съществуват приети от миналия месец регулаторни технически стандарти на Европейския банков орган, с които можете да се запознаете тук.

• Индивидуално управление на портфейл от заеми

Допълнителните услуги към предлагането на прехвърлими ценни книжа от платформа на колективното финансиране включват предоставянето на услуги по съхранение на активи и на платежни услуги.

Лицензионна процедура

Всяка платформа, която има желание да се лицензира по този Регламент (КФН), следва да подаде съответните документи в Комисия за финансов надзор, а, в случай, че бъде лицензирана – подлежи на вписване в определен регистър. Капиталовите изисквания включват поне 25 хиляди евро или определена капиталова структура в ликвидни и надеждни активи, равностойна на тази сума и/или застрахователна полица, покриваща присъщи на дейността рискове (обикновено българският застрахователен пазар реагира забавено или не реагира на нуждата от такъв тип специфични полици, но е възможно те да бъдат набавени от което и да е лицензирано в ЕС застрахователно дружество, стига да има желание да покрива рискове за опериращи в България компании).

Лицата с ръководни функции в платформа за колективно финансиране следва да преминат одобрението на „Надзор на инвестиционната дейност“ в КФН, като не трябва да бъдат осъждани за определени престъпления, свързани с планираната дейност и да имат нужния опит да ръководят бизнеса. Същото се отнася и за акционерите с дялове над 20% в доставчика на услугата на платформата.

Наред с капиталовите изисквания и тези към ръководните лица, платформата следва да подготви редица документи, очертаващи рамката на бъдещата ѝ дейност в зависимост от избраните за лицензиране услуги. Този подход ни е добре познат от всички останали съществуващи лицензионни процедури в областта на банковите, финансовите, инвестиционните и платежните услуги.

Наред със създаването на вътрешни правила, съдържащи гаранции за прозрачното, компетентно и добросъвестно управление на платформата, предварителното представяне на широкия набор от документи следва да демонстрира достатъчно добри и детайлни познания и визия за лицензираната дейност от страна на екипа на компанията. Някои от тези документи включват програма за дейността (бизнес план), план за нейната непрекъсваемост, процедури за управление на риска, правила за управление на конфликтите на интереси, и други.

Важна подробност е, че на този етап правилата за възлагане на подизпълнители на определени дейности от страна на платформата (известно като аутсорсинг) изглеждат не така стриктни както, да речем при кредитните институции. Все пак принципът е същият – отговорността никога не може да бъде носена от лице, различно от платформата – както спрямо нейните потребители, така и в регулаторен смисъл.

Още нещо характерно за уредбата на инвестиционните услуги на ниво ЕС е необходимостта от класифициране на инвеститорите на „опитни“ и „неопитни“ с директна препратка към делението на „професионални“ и „непрофесионални“ такива, познато ни от MiFID II. Както и там, принципът е, че определени продукти на платформата следва да бъдат считани за неподходящи за неопитните инвеститори съгласно нейните правила, одобрени от КФН. Класификацията може при определени условия да бъде преодоляна по инициатива на неопитния инвеститор, пак при спазването на ясни предпоставки.

Защита на инвеститорите

Защитата на инвеститорите по повод решението им да подкрепят едно или друго предложение за финансиране е изградена като смесица от защитата на потребителите и защитата на дребните инвеститори в ЕС. Наистина предложителите не дължат изготвянето на проспект, но все пак е задължително да съставят информационен документ с определено съдържание и качество, който подчертава, че предложението им (за разлика от проспектите) не е минало през одобрение на надзорен орган, както и отговорността на създателя на проекта за неговото съдържание.

При индивидуално управление на портфейл от заеми, платформата е тази, която дължи спазването на информационното задължение.

Докато условията на предложението за колективно финансиране стават задължителни за създателя на проекта от момента, в който предложението за колективно финансиране бъде публикувано на платформата за колективно финансиране, неопитните инвеститори се ползват от преддоговорен период за размисъл, през който могат по всяко време да оттеглят предложението си за инвестиране или заявения интерес към предложението за колективно финансиране, без да посочват причина и без да търпят санкция.

Също така, за лицензираният да организира платформа за колективно финансиране доставчик съществува и задължението „Познавай своя създател на проект“. Платформата следва да провери най-малко дали създателят на проекта е осъждан за свързани с финансови услуги, пране на пари, несъстоятелност и други нарушения и дали не е установен в неоказваща съдействие юрисдикция или високорискова трета държава по смисъла на законодателството срещу изпирането на пари.

Заключение

В заключение, докато в голяма част от държавите членки на ЕС колективното финансиране отдавна получи голяма разпознаваемост и сигурност посредством национални правни режими, в България то ще бъде регулирано за пръв път през Регламента като КФН ще трябва да създаде организация за това. Улеснение в тази посока ще бъдат указанията и въпросите и отговорите на Европейския орган относно пазарите и ценните книжа, регулаторните технически стандарти и в най-голяма степен хармонизирания и директно приложим регламент.

Предстои да видим дали описаната рамка ще катализира допълнителната прозрачност и демократизация на небанковия финансов сектор в България и ще модифицира неговият начин на функциониране. Освен нова инвестиционна възможност, този сектор играе важна роля в обществените отношения и дори политическия живот в България, ето защо подобни процеси биха могли да имат оздравителен ефект върху него.