Тема, не по-маловажна от крипто токеномиката – или иначе казано, значението на отделните крипто активи – е тази за спецификата при крипто портфейлите. Изборът на грешен тип портфейл има потенциала да ви донесе не по-малко главоболия от решението да инвестирате в неправилния криптоактив.
Също така, от гледна точка на пълноценната работа на един юрист, темата за крипто портфейлите следва да се прецени и през рисковете, които крият, особено що се отнася до мерките срещу изпирането на пари, възможността за установяване на източника на средствата и проследяването на движението на активите.
Най-общо казано, крипто портфейлът е мястото, където организирате крипто портфолиото си. Tой е (предполагаемо) сигурно място за съхранение на вашето доказателство за собственост (proof of ownership) върху даден крипто актив, като този портфейл може да е под формата на физически хардуер, софтуер, инсталиран на устройство (компютър или телефон), както и да представлява облачна услуга.
Важно е да знаете, тъй като това често е предмет на объркване, че крипто портфейлът не съхранява самия кариптоактив. Вместо това той съдържа информацията за публичния и частния ключ, комбинацията от които е необходима за извършване на крипто транзакции. Самата криптовалута се съхранява в блокчейна – който, от своя страна, представлява вид цифров регистър, който служи като основа за работата на децентрализираните криптовалути.
Публичният ключ има функция, сходна с тази на номера на банкова сметка. В същността си той представлява дълъг низ от произволни числа, които могат да бъдат споделени с трета страна, без да се компрометира сигурността на самия портфейл. Публичният ключ прави транзакциите с крипто възможни - често с помощта на адреса на портфейла (wallet address), който в същината си е компресирана (съкратена) версия на публичния ключ.
Частният ключ пък позволява получаването на достъп до самата криптовалута в блокчейна. Ако някой има достъп до вашите частни ключове, то това може да се счете за същото като да има достъп до криптоактивите във вашия портфейл. Иначе казано, частните ключове винаги трябва да се пазят в тайна.
Както посочихме в началото, има различни видове крипто портфейли в зависимост от техните специфични характеристики (например софтуерни и хардуерни портфейли). Въпреки това, от практическа гледна точка, най-важното разграничение е между крипто портфейли, предоставящи попечителски услуги (custodial wallets) и крипто портфейли, които не предоставят попечителски услуги (non-custodial wallets). Първият вид е дефиниран в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) като "услуги за опазване на частни криптографски ключове от името на своите клиенти за притежаването, съхраняването и прехвърлянето на виртуални валути" (пар. 1, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗМИП).
Портфейлите, предоставящи попечителски услуги (често наричани хостнати портфейли или борсови портфейли) се „хостват“ директно на борсата, от която купувате вашия крипто актив. По този начин крипто борсата държи вашия частен ключ, като тази информация се съхранява и достъпва онлайн, което я прави потенциално уязвима за атаки. ЗМИП, от своя страна, поставя доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги, в обсега на заложените мерки срещу изпиране на пари (чл. 4, т. 39 от ЗМИП).
Сравнително лесен начин да определите дали борсовият портфейл, с който си имате работа, предоставя попечителска услуга или не, е на база на наличието на „мнемонична фраза“, която се състои от 12-24 произволно генерирани думи и чиято цел е да ви позволи да удостоверите, че портфейлът е ваш. Ако портфейлът ви няма тази опция, то той е custodial (предоставящ попечителска услуга). Binance и BitGo, например, предлагат custodial wallets.
Портфейлът, който не предоставя попечителски услуги ви позволява да взаимодействате директно с блокчейна, без участие на трети страни. Това означава, че вие сте единственият, който управлява личните си ключове, което е както добре, така и не съвсем, ако не успеете да запазите тази информация в тайна, или пък ако я изгубите. С прости думи, ако забравите или загубите ключовете си, няма да имате достъп до вашето крипто (както се е случвало неведнъж). Примери за non-custodial портфейли са Ledger, Trezor и Wasabi.
Тази статия е с цел да информира, не представлява правен съвет и не претендира за изчерпателност.
Планираме още материали на тема крипто. Пишете ни на office@kdbmlaw.com, ако има тема, която ви е особено интересна и ще я обясним по достъпен начин.
