Обичайно изпълнителните действия срещу физическото лице – длъжник са: а) запор на трудово възнаграждение или приравнено заплащане и /или б) запор на банкови сметки на длъжника.

Ако сте длъжник по изпълнително дело, задавал си въпроса как може да се защити от действията на съдебния изпълнител при налагане на незаконосъобразен запор, то този материал е подходящ за Вас.

Тази статия ще ви помогне да разберете:

• Как се определя несеквестируемият доход, тоест сума, която не може съдебният изпълнител да ви събере принудително със запор;
• Какъв е редът за обжалване на наложен запор върху несеквестируемо имущество на длъжника – физическо лице;
• Има ли полезен ход на действие длъжникът, ако е изпуснал сроковете за обжалване на действията на съдебния изпълнител.

Най-ранния момент, в който ще разберете, че трудовото ви възнаграждение / банковите ви сметки са под запор, е когато получите запорното съобщение от съдебния изпълнител. В двуседмичен срок имате право да пристъпите към обжалване, ако считате че действията на съдебния изпълнител са незаконосъобразни (напр. запорът е наложен и върху несеквестируем доход). Винаги стои като опция да се обадите на съдебния изпълнител и да разисквате дали действително е нарушен несеквестируемия доход. В същия двуседмичен срок можете да заплатите доброволно дълга.

I. Как се определя несеквестируемия доход

Несеквестируем доход означава тази част от Вашите парични средства и постъпления, върху която не може да се насочва изпълнение от съдебен изпълнител. Доходът или постъпленията на длъжника, които не могат да се запорират и не подлежат на принудително събиране са описани в чл. 446 от Гражданско-процесуалния кодекс на Р. България (ГПК), а доходите, получени по сметка в банка – в чл. 446а от ГПК. Именно на съдебния изпълнител е задължението да проверява дали правата, към които е насочено принудителното изпълнение, са секвестируеми (подлежащи на събиране чрез изпълнителен запор). Неизвършване на необходимата проверка на обстоятелствата предполага, че може да не са спазени изискванията за определяне на размера на несеквестируемия доход. Това от своя страна дава възможност за подаване на жалба срещу насочването на изпълнението срещу несеквестируемо имущество. Съдебният изпълнител е длъжен да посочи в запорното съобщение точния размер на удръжката или да я определи чрез цитиране на съответните приложими законови разпоредби, по които третото лице – платец / задължено лице (работодателят при запор на трудово възнаграждение или банката - при запор на банкови сметки) ще изпълни запора.

Несеквестируемият минимум при запор на трудово възнаграждение е обвързан с минималната работна заплата, съобразно утвърдения ѝ размер. Например ако след приспадане на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски Вашето трудово възнаграждение възлиза на 1500 лв., и имате едно дете, за което полагате грижи, то съдебният изпълнител би могъл да удържи от Вашето възнаграждение сума в размер на 375 лв. за целите на изпълнителното производство, останалата част е несеквестируема.

Определени парични средства поради естеството си не подлежат на запор: това са издръжка, стипендии (освен когато се дължи издръжка), обезщетения от социалното осигуряване като майчинство, социални пенсии, обезщетение за временна неработоспособност, както и всякакъв друг вид социални плащания. Ако по банковата си сметка получавате социални помощи, те не подлежат на запор.

При запор на банкови сметки, когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка (в последната хипотеза се визират случаите, в които длъжникът със запор е този, който дължи и трябва да плаща издръжка). Ето защо, при входящи банкови преводи към сметка на длъжник с наложен запор е задължително да се посочва коректното основание за захранване на сумата, особено що се касае до постъпления, които са несеквестируеми: стипендии, издръжка и др.

II. Обжалване на запор на несеквестируемо имущество

Ако все пак запорът обхваща и несеквестируемата част от дохода / постъпленията ви по банкови сметки, имате възможност да подадете жалба пред компетентния окръжен съд чрез съдебния изпълнител в двуседмичен срок от деня на запорното съобщение. Основание за обжалването е, че запорът е наложен върху доходи, които смятате за несеквестируеми. Заплаща се държавна такса в размер на 25 лв. Съдебният изпълнител изпраща за връчване препис на другата страна в изпълнителното производство, като последната може да подаде писмени възражения в тридневен срок. След изтичането на срока за възражение съдебния изпълнител изпраща до съда цялата преписка. Жалбите се разглеждат в закрито заседание без да се призовават страните, освен когато се изслушват свидетели или вещи лица. Обжалването не спира действията по принудително изпълнение, освен ако съдът не постанови спиране по искане на жалбоподателя. Двуседмичният срок за обжалване е краен, съответно ако бъде пропуснат, жалбата ще се отхвърли на това основание.

III. Пропуснат срок за обжалване и претендиране на обезщетение за вреди

В случай, че е пропуснат срокът за обжалване на действията на съдебния изпълнител и са налице незаконосъобразни действия на органа във връзка със запора, длъжникът може да претендира от съдебния изпълнител обезщетение за всички преки и непосредствени вреди от провеждането на изпълнение върху несеквестируем доход. Това е общо исково производство, за което се води гражданско дело в компетентния съд, заплаща се държавна такса на база материалния интерес от претендираното обезщетение и важи общия 5-годишен давностен срок за предявяване на иска. Длъжникът следва да докаже, че е налице противоправно деяние на органа по изпълнението, че е настъпила вреда в резултат на това, както и наличието на причинна връзка между деянието и настъпилите вреди. Вината на съдебния изпълнител се предполага до доказване на противното.

В някои случаи при неголям размер на дълга и влошено имущественото състояние на длъжника, длъжникът може да потърси безплатна правна помощ, ако отговаря на конкретно определени в Закона за правната помощ условия (сред които са: ако получава месечна социална помощ; или целева помощ за отопление; лица с увреждания получаващи месечна подкрепа, чийто месечен доход не е достатъчен, за да упълномощят адвокат). Повече информация за предоставянето на безплатна правна помощ може да бъде получена в съответния Регионален център за консултиране към всяка адвокатска колегия в областен град или на Националния телефон за първична правна помощ.

Тази статия е изготвена с цел да информира, не представлява правен съвет и не претендира за изчерпателност. Ако имате въпроси, свързани с темата, то ни пишете на office@kdbmlaw.com.