I. Кумулативни предпоставки, които трябва да са налице за прекратяване трудовото правоотношение

Когато говорим за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 2 КТ, трябва да имаме предвид, че за да бъде то законосъобразно, работодателят следва да е изпълнил от своя страна всеки елемент от фактическия му състав. В противен случай уволнението би се явило незаконосъобразно, а оттам пътят на неправомерно уволнения служител за предявяване на правните си претенции става открит.

Юридическите факти съставляващи фактическия състав са:

• сключен договор за управление, с който се цели постигане на определен стопански резултат, като без значение е формата на собственост на капитала – държавна, общинска или частна;
• лицето, чието трудово правоотношение се прекратява, да притежава ръководни функции;
• поставени конкретни бизнес задачи за изпълнение от управителя, с оглед постигане на приета и одобрена от собственика бизнес програма;
• прекратилият трудовото правоотношение да е компетентен орган на работодателската власт;
• не на последно място по важност, към задължителните предпоставки трябва да обърнем специално внимание и на законовия срок.

Като част от фактическия състав на уволненито по чл. 328, ал. 2 КТ, правото на работодателя трябва да бъде упражнено не по-късно от 9 месеца след сключването на договора за управление. Под това трябва да се разбира не по-късно от 9 месеца от реалното започване на осъществяване на функциите по договора от управителя. Оттук следва изводът, че въпросният законов срок е от вида на преклузивните, а нарушаването му - предпоставка за отменяне на уволнението.

II. Административно одобрение на бизнес програмата на новия управител, когато едноличен собственик на капитала на търговско дружество е държавата

Назначеният нов управител (понятието е условно, като в зависимост от правноорганизационната форма на дружеството-работодател може да става въпрос за представител/изпълнителен директор) може да уволни ръководните служители на предприятието без да изчаква административното одобрение на своята програма за управление. Също така, в тази хипотеза, Законът за публичните предприятия или друг специален закон могат да изискват наличието на бизнес плана и съдържат норми за процедура по одобрение, но в тези случаи такова не е нужно да се изчакa, за да се пристъпи към прекратяване на трудово правоотношение на гореспоменатово основание.

В противен случай евентуалното забавяне на произнасянето на административния орган след деветмесечния срок би лишило управителя от правомощието да уволни служителите в ръководството, което би довело до неприложимост на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ, а не това е смисълът на закона. Следва да се изтъкне също, че управителят има право на субективна преценка дали да извърши уволнения на основание чл. 328, ал. 2 от КТ или не, като същата не подлежи на съдебна проверка.

III. „Бизнес план“ – значение и съдържание

Казусите при прекратяване на трудово правоотношение на вече споменатото основание от КТ, в по-голямата си част гравитират около така важния бизнес план.

Същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнесзадача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции. Въз основа на бизнесзадачата, управляващият е длъжен да разработи бизнеспрограма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора.

Следва ли бизнеспрограмата да бъде нова? При сключване на нов по време договор за управление, независимо дали той е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление, без значение е дали тя е нова, сходна или идентична като съдържание спрямо досегашната. Освен това възнаграждението му следва да е обвързано от постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на програмата той носи икономическа отговорност, поради което при сключване на договора се определя и гаранция. Следователно За тази цел, на управителя е предоставена възможност да сформира управленски екип, поради което му се предоставят и правата по чл. 328, ал. 2 КТ.

Не е налице пречка да се ползва бизнес план на предходен управител, когато този бизнес план изрично бъде приет от новия управител. Когато обаче такова изрично приемане не е налице, то позоваването на бизнес план на предходния управител при наличие на съдебен спор, след прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ, следва да се тълкува като отсъствие на бизнес план на новия управител, а прекратяването на трудовото правоотношение-незаконосъобразно.

Следва да се изтъкне и, че бизнес планът и задачите към него могат да бъдат инкорпорирани в отделни актове, като не е необходимо същите да са част от съдържанието на договора за управление.
Важно е новият управител да е отговорен за изпълнението на бизнес плана. Най-често това се осъществява чрез обвързване на възнаграждението му с резултатите от изпълнение на бизнес плана.

Този материал е изготвен с цел да информира, не претендира за изчерпателност и не представлява правен съвет. Ако имате допълнителни въпроси или нужда от съдействие, можете да ни пишете на office@kdbmlaw.com.