Популярната новина във връзка с този Регламент е изискването за сваляне на терористично съдържание в рамките на 1 час от получаване от страна на хостинг доставчик (платформа) на заповед за премахване от компетентния държавен орган (повече за това – малко по-долу в статията).

В българския План за действие за 2022 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз на правителството, се открива заявката България да се съобрази с Регламент 784/2021 година чрез приемане на ЗИД в Закона за МВР в срок. Такъв ЗИД към момента не беше открит на сайта на парламента или в портала за обществени консултации.

Това означава, че България все още няма определен компетентен орган и съпътстваща правна и правно-техническа процедура, която да адресира изискванията на TerReg и че такова съдържание, дори да се появи в българския сегмент на някоя социална мрежа, няма да може да бъде свалено в кратки срокове, както и че засега санкции от български органи не биха могли да бъдат наложени за нарушения на Регламента.

И все пак – какво налага приемането на Регламента? Преди 3 години, през 2019 година, радикализиран на религиозна основа нападател причини смъртта на над 50 човека в два храма в град Крайстчърч, Нова Зеландия, като при това масовото убийство беше излъчено в реално време във Facebook чрез линк, качен в анонимния форум 8chan.

На следващата година френски учител става жертва на свирепо убийство след кампания, разгърната в социалните мрежи и включваща открито подбудителство вследствие на разпространена лъжлива информация за уж извършено от него богохулство по повод карикатурите на Шарли Ебдо – препратка към друга трагедия на религиозна основа. Тези престъпления, съпроводени от максимална публичност в добрите традиции на тероризма накараха - първоначално - общественото мнение във Франция да изиска реакция от властите, но инициативата се пренесе на ниво ЕС поради липсата на голям смисъл от уреждането й на парче, когато става въпрос за глобалния феномен, наречен BigTech.

Една от преследваните цели е да се ограничи капацитета на деянията да насаждат страх у обществото, от една страна, а от друга – да вдъхновяват последователи и да затвърждават убеждението у податливите на радикализация, че публичността им е гарантирана. Не на последно място, разбира се, целта е да не се накърнява допълнително частната сфера на жертвите и техните семейства; не следва да се подценява и травматичния ефект от подобни гледки онлайн за повечето хора, включително непълнолетни.

Адресатите на искането за сваляне на терористично съдържание ще бъдат доставчиците на хостинг услуги и то само за тази услуга – т.е., така наречените платформи, без чат приложенията. Би било интересно как ще се класифицират приложения със смесено предназначение като Telegram например – възможно е при тях единствено публикуване на терористично съдържание в канал да попадне в обхвата на дефиницията „разпространение“. Все пак дори този извод не е безспорен, доколкото изискването на Регламента е кръгът от лицата, до които съдържанието достига, да е „неограничен“, а настройките на Telegram изискват изрично абониране за определен канал, както и посочване на кръга от адресати – група, чат или канал, където да се случи споделянето. Съвсем различна е възможността за споделяне до наистина неограничен кръг лица (публично) на социалните мрежи в чист вид, тип Meta.

Под терористично съдържание следва да се разбира такова, което директно приканва към действия от терористичен характер („случаят Самуел Пати“), показва такъв акт, възхвалявайки го („случаят Крайстчърч“) или приканва към включването в терористична организация (списъкът на организациите, признати за такива на ниво ЕС следва да бъде консултиран към конкретния момент), както и ако разпространява информация за направата на експлозиви и всякакви други оръжия и методи за извършване на терористични престъпления, включително подбор на целите.

Какво точно е тероризъм е въпрос, на който международното право не е отговорило с еднозначна дефиниция и до днес. Все пак на ниво ЕС в чл. 3 на Директива 2017/541 е очертан кръгът от тежки умишлени престъпления, които в съчетание с потенциално вредоносен резултат по отношение на държава или международна организация и особената цел – сплашване на населението, принуда на правителство, дестабилизация на държава - представляват изчерпателно изброени терористични актове. В този смисъл възниква неизбежният въпрос дали поредицата от актове, извършени от руската държава в Украйна, без официално обявяване на война, не са именно терористични актове? Ако да, то компетентните органи по TerReg ще бъдат извънредно заети след по-малко от седмица.

В Регламента има една уговорка по отношение на неговото взаимодействие с Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (Директива 10/2013) – уредено е нейното предимство по отношение на Регламента. От систематичното тълкуване на разпоредбата изглежда, че все пак платформите за споделяне на видео съдържание, които след промените от 2018 години се регулират именно от посочената директива, ще бъдат подвластни на изискванията на TerReg– което е в синхрон и с целите на Регламента, доколкото такива платформи могат да бъдат мощно средство за разпространение на терористично съдържание до потенциално неограничен кръг лица.

Въпросът с юрисдикцията при TerReg, логично, е решен по начин, подобен на този при GDPR като се изследва ефекта от въздействието на мрежата, а не толкова липсата или наличието на предварително установени формални предпоставки.

В случай че мрежите са не просто достъпни, а насочват услугата си към европейски потребители (дали е налице насочване се определя по редица критерии, които са добре застъпени в практиката на Съда на Европейския Съюз по сходни теми) или същите се ползват от значителен брой потребители в ЕС, то мрежите следва да спазват Регламента.

Всяка държава-членка може да издава заповеди за премахване на терористично съдържание, след като уреди процедурата за това в националното си законодателство и уведоми мрежата за това най-късно 12 часа преди издаването на заповедта.

Компетентна да разследва и налага санкции държава за нарушаване на Регламента е държавата, където е нейното основно място на стопанска дейност, което означава главно управление или седалище на платформата. Малко доставчици на хостинг услуги ще отговарят на тази точка; ако този критерий липсва, то компетентната санкционираща държава е тази, където мрежата има своя законен представител, а, ако не е спазила ангажимента си да назначи такъв – всички държави-членки имат юрисдикция.

Какво се очаква от съответния доставчик на хостинг услуги във връзка с спазването на неговите ангажименти по TerReg?

Освен вече споменатото изискване за посочване на законен представител (в случаите, в които неговото основно място на стопанска дейност не е в ЕС), доставчикът следва да има своя политика относно съдържание, попадащо в дефиницията на терористично, която да е достъпна в специално обособено място на платформата подобно на останалите политики, както и процедура за подаване на жалби от страна на засегнатите лица – било подалите сигнал в тази връзка или пък доставчик на съответното съдържание.

Също платформите, получили заповеди за премахване следва да публикуват доклади за прозрачност, включващ информация за подобни инциденти. Всеки доставчик на хостинг услуги определя или създава точка за контакт за получаване на заповедите за премахване по електронен път и бързото им обработване. Той гарантира, че информацията за точката за контакт е публично достъпна.

Политиката на социалните мрежи относно терористичното съдържание следва да прокара много ясна разделителна линия между възхваляването на терористични актове, например или приканването към такива действия, от една страна и ограничаване на свободата на изразяване, включващо и „остри и полемични“ мнения – от друга. Интересно ще бъде къде минава тази граница при социални мрежи, „заченати“ в условията на първата поправка, например и предлагащи услугата си в ЕС.

Също така прилагането на TerReg ще следва да бъде внимателно съвместено с бъдещия Акт за цифровите услуги, обект на регулация съгласно който ще бъде не само противоправното, но и така нареченото „вредно“ съдържание. В случая основната разлика със съществуващия режим е тази, че, ако досега платформите сами преценяваха какво нарушава техните „стандарти на общността“ и какво – не, сега техните политики за модериране на съдържание следва да се съобразят с позитивното право и държавната принуда.

Това неминуемо ще доведе до редица интересни казуси в бъдеще, включително предвид глобалният характер на основните играчи и различните правни рамки, които ще бъдат засегнати. При всички случаи, TerReg е само началото на все по-регулираната среда, в която тези цифрови животни ще трябва да оперират занапред – и това е нормално; от повече от десетилетие те се превърнаха в мощни средства за определяне на дневния ред на обществото и формиране на нагласите и мненията на своите ползватели, понякога с непредвидими последици, които буквално преобръщат световния ред.