То има много прилики с познатата у нас възможност за работа от разстояние, но е свързано най-вече с правото на човек да се откъсне от работа – да не участва в служебна комуникация в свободното си време.

Тази правна фигура изглежда доста актуална в условията на COVID пандемията и вероятно съвсем скоро ще намери своята законодателна уредба на ниво ЕС, като целта е балансът между ефективно свършената работа и пълноценно прекараното свободно време.

Много от последните законодателни инициативи в Европа са насочени именно към преодоляване на размиването на границите между работа и личен живот при работа от разстояние, чрез ограничаване на достъпа до работни системи извън работното време.

Правото да „изключиш“ обаче не е изрично регламентирано на ниво ЕС и ситуацията в държавите-членки варира значително. В 13 държави-членки има само общо законодателство, регулиращо възможността за работа от разстояние, без пряко споменаване на въпросите за баланса между професионалния и личния живот. Шест държави-членки нямат никакво специално законодателство, уреждащо работата от разстояние.

Държавите, уредили законово правото да „изключиш“, спадат към една от две категории:

От една страна, държави като Белгия, Франция, Италия и Испания разчитат на балансиран подход, подчертаващ както ползите, така и рисковете от дистанционната работа, по-специално чрез въвеждане на правна рамка. През 2016 г. във Франция, например, беше въведено задължение за работодателите да осигурят инструменти за изключване на електронните устройства на служителите в извънработно време.

Вторият тип подход се фокусира единствено върху ползите, без да се занимава конкретно с каквито и да било негативни последици. Пример за това са Чехия, Литва, Полша и Португалия.

Тези категории законодателства илюстрират различните степени на възприемане на инициативите, прилагани от държавите-членки за подобряване на баланса между професионалния и личен живот. Признаването както на ползите, така и на рисковете от гъвкавата и дистанционна работа са от първостепенно значение.

Въпреки това, постигнатият баланс между работа и личен живот на работещите от разстояние е далеч от идеален дори в страни, следващи балансирания подход. Това повдига не само въпроса за обхвата на правото да „изключиш“, но и за неговото ниво на прилагане.

Въвеждането на правото трябва да включва фундаментални промени във фирмената култура, така че работниците да чувстват, че могат да се откъснат от работа, без да се сблъскват с негативни последици. Това предполага необходимостта от справяне с причините за прекомерната връзка, включително претоварване, липса на обучение или неподходящи практики за управление на работното място.

Колективните действия на европейско ниво са един лост, който може да насърчи работодателите да разработят своите политики за работа от разстояние. Европейското рамково споразумение за работа от разстояние, подписано от социалните партньори през 2002 г., беше стъпка в правилната посока. Но поради необвързващия си характер обаче, споразумението се прилага просто като набор от насоки за добри практики, които лесно биха могли да бъдат заобиколени. Ето защо се нуждаем от задължителна регулация на европейско ниво по всички въпроси на дистанционната работа.

В края на януари 2021 г. Европейският парламент прие резолюция относно правото на откъсване от работната среда, с която препоръчва Европейската комисия да приеме директива, уреждаща минималните изисквания за дистанционна работа в рамките на Европейския съюз. Въпреки че това представлява стъпка в правилната посока, все още има дълъг път напред. Регулирането на работната натовареност, създаването на обвързващо понятие за доброволност, гарантирането, че работодателите покриват разходите за работа от разстояние и интегрирането на рисковете от дистанционната работа в процеса на превенция са съществени инициативи за социално справедлив преход към новия свят на дистанционната работа.

Европейската конфедерация на профсъюзите пък работи върху по-всеобхватен подход, включително приемането на директива, посветена на психосоциалните рискове. Такава директива би представлявала значителен напредък за работещите от разстояние, тъй като те са изложени предимно на рискове от психосоциален характер и също така би помогнала за борба с повишаването на стреса, който засяга всички работни места.

Това резюме по темата е с актуалност към 15.11.2021 г. и не представлява правен съвет или изчерпателен преглед на всички направени изводи.