И все пак, какво е крипто токен?

Най-просто казано, крипто токенът представлява определени права, които притежаващият набора от криптографски ключове може да упражнява.

В тази дефиниция се съдържат няколко ключови елемента:

• Определени права

Финансовата съизмеримост на стойността на токена е само една от възможните хипотези зад неговото съществуване. В същината си крипто токенът винаги представлява набор от права, които притежателят му може да упражни – право на глас в рамките на определена организация, право да верифицира определено действие в рамките на дадена система, право да се разпореди с токена срещу насрещното получаване на друг токен, тн.

Всяко едно право, съдържащо се в даден токен, би могло да се съпостави с вече съществуващи правни институти. Ако следваме горните примери, бихме могли да съпоставим токена съответно с акция, нотариална заверка и финансов инструмент. Следователно, преценяваме юридическите рискове от даден токен на база на реалните резултати от упражняването на правата, заложени в него.

• Притежаващ набора от криптографски ключове

Най-общо казано, прехвърлянето на токена от един дигитален портфейл към друг променя носителя на правото на разпореждане с него.

Без значение какви допълнителни уговорки съществуват между страните, веднъж напуснал дигиталния портфейл А и постъпил в дигиталния портфейл Б, токенът и движението му не могат да бъдат контролирани от притежателя на портфейла А.

• Упражняване на заложените в токена права

Упражняването на правата, заложени в токена, са пряко свързани с лекотата, с която токенът може да бъде преобразуван в желаното действие, резултат, токен или парична (фиатна) равностойност.

Ако трябва да дадем изключително опростена насока, най-бързата проверка на доверието спрямо конкретен токен е ликвидността му в криптоборсите – на колкото повече места се предлага той, толкова по-голяма сигурност има лицето във връзка с настоящата и бъдещата му стойност.

Видове токени и рискове при използването им

Във връзка с характеристиката на крипто токена като набор от права, бихме могли да класифицираме различни видове токени на база на конкретните права, съдържащи се в тях. За целите на настоящия анализ ще се фокусираме върху четири основни групи права и, съответно, върху четири категории крипто токени: security tokens, utility tokens, currency tokens и stablecoins.

Служим си с термините на английски език, за да избегнем объркването със съществуващи в българската (правна) терминология понятия, което би ограничило ненужно поднесената информация. Също така и защото са навлезли на английски език и е много по-вероятно да ги срещате по този начин.

Изключително важно е да се подчертае, че правната същност на крипто токените не е статична – например, един токен, стартирал като security token би могъл да се трансформира в currency token при премахването на специфичните права, обвързващи го с конкретна, реална стойност и последващото обвързване на стойността му с търгуването му на крипто борси. Следователно, преценката относно същността на токена и приложимите спрямо него правни изисквания следва да се прави при всяко значимо изменение на обстоятелствата и трябва да бъде разглеждано като продължаващ процес.

Security tokens

Security tokens са може би токените, носещи със себе си най-големите правни рискове – в същината си това са токените, доближаващи се най-вече до силно регулираните финансови инструменти на "реалния" (не-дигитален) свят. Те съдържат в себе си права над актив с вече доказана стойност.

Тази дефиниция обаче не следва да служи като ориентир за това как са регулирани security tokens на ниво Европейски съюз, тъй като всяка държава решава какво точно се разбира под securities на територията ѝ. Съответно рисковете от боравенето със securities следва да се разглеждат винаги на ниво конкретна държава – възможно е, например, една държава-членка да оприличи на security правният ефект на security token, който в друга държава-членка не е категоризиран по този начин и се ползва с по-лек режим.

Като security token например бихме могли да категоризираме Ripple (XRP) с аргумента, че XRP е бил предлаган с цел набиране на капитал. От Ripple оспорват тази категоризация, като предстои да видим как ще се произнесе съдът.

Utility tokens

Utility tokens представляват най-голямата категория токени, най-вече поради сравнителната лекота, с която могат да се създават и отсъствието на строгите регулаторни изисквания, свързани със security tokens. Най-общо казано, utility tokens oбикновено позволяват достъп до конкретен продукт или услуга, предоставени през съответната блокчейн-базирана платформа. Сами по себе си utility tokens не представляват средство за плащане за продукти или услуги.

Пример за utility token e Basic Attention Token (BAT), свързан с браузъра Brave, чието предназначение е прехвърлянето на стойност при дигитална реклама – иначе казано, монетизирането на онлайн вниманието ни. BAT може да се използва и за директна подкрепа за създател на съдържание, като съществува възможност за автоматично изпращане на BAT токени пропорционални на времето, което сме прекарали ангажирани със съдържанието им.

Currency tokens

Това е може би най-популярната категория токени от гледна точка на това, че голям брой хора асоциират цялата крипто екосистема с currency tokens какъвто е например Bitcoin. Те извличат стойността си не от връзката си със стойността на реални активи, ами от пазарното им търсене и способността им да бъдат разменени срещу реални активи или услуги.

Това ги прави по-малко интересни за регулаторите, тъй като спрямо currency tokens няма обещанията за стойност, включително бъдеща, които съществуват при security tokens. Стойността им се определя от търсенето и предлагането им на пазара, което я прави по-волатилна, а самите тях по-несигурни като актив.

Stablecoins

Stablecoins съдържат в себе си обещание, което никой друг тип крипто токен не може да направи – че стойността им ще е стабилна и предсказуема без значение от това колко волатилен и непредсказуем е пазарът на криптовалути. Причината е, че стойността им произтича от тази на реален актив – като тук е важно да уточним, че доколкото security tokens имат стойност, свързана с тази на реален актив, то при stablecoins стойността е равна на тази на реалния актив, към който са „вързани“ (pegged).

Умишлено не говорим за по-широкия клас на asset-backed токените, на които stablecoins са подвид, както и за подкатегорията на алгоритмичните stablecoins. Фокусираме се само върху най-разпространената им подкатегория – на stablecoins, „вързани“ към официална валута. За тях трябва да знаете, че те не са пари, емитирани от суверенна държава, тъй като са дигиталната репрезентация на паричен знак, докато самите пари, към които са вързани, следва да се държат като реален резерв, даващ стойност на дигиталния си близнак.

Това ги прави както предпочитан токен за разплащане и съхранение на стойност, така и крайно несигурни от регулаторна гледна точка поради самия си дизайн и обещание за непроменлива стойност на база на често отсъстващ резерв. Такъв е примерът с Tether (USDT), които дори наскоро бяха глобени заради това, че подвеждат клиентите си за реалните размери на поддържания от тях доларов резерв.

Тази статия е с цел да информира, не представлява правен съвет и не претендира за изчерпателност.

Планираме още материали на тема крипто. Пишете ни на office@kdbmlaw.com, ако има тема, която ви е особено интересна и ще я обясним по достъпен начин.