Web3 бързо се превърна в новия термин, който като че ли ни атакува отвсякъде. От това как Web3 представлява бъдещето на интернет, до това как ще направи всички продукти и услуги достъпни за всеки, новото поколение уеб крие в себе си обещания, които звучат подозрително добре.
Желанието ни за нещо ново и различно от познатото, обаче, е напълно разбираемо. След като намаляването на контрола на централизираните платформите, намиращи се в основата на това, което разбираме под уеб в момента, се оказа регулаторно и функционално невъзможно, изграждането на уеб наново изглежда като логичната следваща стъпка.
Обещанието е за интернет, базиран на технологии, които правят наличието на посредници под формата на упражняващи контрол централизирани платформи не просто ненужно, но и невъзможно.
Но какво се крие зад термина Web3 и откъде идва?
Историята на web и различните му поколения (до момента)
Web 1.0 (оригиналният www) - съществува между 1980 и началото на 2000 г. - фокус е изграждането на уеб услуги върху отворени протоколи, контролирани от (малката тогава) интернет общност. Интернет се изгражда от хора и организации, които са наясно с правилата на играта и със статичността им, което дава сигурност при изграждането на собствени проекти.
Web 2.0 - от началото на новото хилядолетие до днес (все още) - проектите на конкретни организации нарастват дотолкова, че започват да служат като централизирани платформи, в рамките на които останалите потребители създават и разпространяват съдържание. Въпреки че резултатът е много по-широкото разпространение на уеб услугите като цяло, нежеланият страничен ефект е загубата на контрол над съдържанието и пълната липса на предвидимост по отношение на правилата, на които ще са подчинени действията на платформите.
Web 3.0 (популярен като Web3) - да кажем, че вече се случва - представлява отговор на прекомерния контрол от страна на централизираните платформи. Изразява се в опит съществуващите дигитални продукти и услуги да се видоизменят по начин, който да превърне индивида, а не корпорацията, в център на случващото се. Както и при web 1.0, инфраструктурата ще се изгражда на база отворени протоколи, но с помощта на блокчейн мрежи с цел децентрализация и дигитализация (токенизация) на ресурсите.
Какво се съдържа в термина Web3?
Web3 представлява нов модел на случване на дигиталните отношения - от създаване на софтуер, през дигитални бизнес модели до контрол и монетизация на съдържанието. С други думи, Web3 носи със себе си желанието да оправим всичко това, което се обърка с Web 2.0.
Но как? Най-опростено казано, чрез инфраструктура, която позволява установяване на директна връзка между вас и лицата, предоставяща услугата Х, от която имате нужда, и заплащането за нея с токена У, след като дигиталният договор помежду ви се е изпълнил автоматично.
И сега накъде?
Горчиво-сладкото обещания на Web3 е потенциалът му да преобрази всичките ни стари проблеми по вълнуващи нови начини. Като пример за това служи неуспеха при регулирането на централизирания Web 2.0, който ще се трансформира в дори по-сигурния неуспех при регулирането на децентрализирания Web3.
Обещанието на Web3 обаче прави наличието на регулация ирелевантно, тъй като изпълнението на задълженията на участниците в децентрализираните отношения ще се случва ако не автоматично (на база на автоматично изпълняващи се дигитални договори и токенизация), то поне в рамките на абсолютно прозрачна за всички система. Това, което предстои, обаче, е да видим повече примери за това на практика.
Знаехте ли, че имаме една от малкото развити правни крипто практики в България? Пишете ни на office@kdbmlaw.com, ако имате конкретни въпроси или нужда от правно съдействие.
